Едва ли има човек, който да смята, че животът през

 Едва ли има човек, който да счита, че животът през Средновековието е бил елементарен. Кървавите борби, заболяванията, гладът и нищетата били част от всекидневието на хората, живели по това време. По тази причина по никакъв начин не е неочакван фактът, че за мнозина персоналната хигиена била неосъществим разкош, наличен единствено за най-заможните благородници. 

Липса на канализация

 Ако разполагате с машина на времето и решите да видите какъв е бил животът в феодален Лондон например, едно нещо няма по какъв начин да не ви направи мощно усещане незабавно, щом пристигнете – неприятната миризма. Този факт не е изключително неочакван, защото английската столица по това време не е разполагала с функционираща канализационна система. Интересна детайлност е, че такава система имало по времето на Римската империя (всички боклуци били изхвърляни в река Темза), само че след разпадането ѝ никой не траял да я поддържа и тя станала неизползваема. 

 Нека създадем едно просто пресмятане: в феодален Лондон живеели към 100 000 души. Всеки ден те произвеждали общо по към 5 тона изпражнения. Сега умножете това по 365 и ще получите общото количество, което в множеството случаи било изхвърляно по улиците в границите на една година. За да бъде открито решение на казуса, някои хора почнали да употребяват септични ями, само че това се оказало не изключително дейно, защото след това се оказало, че те замърсяват кладенците, които по това време били съществени източници на питейна вода. Изхвърлянето на отпадъците в Темза пък създавало проблеми за корабоплаването и било неразрешено със закон през 1357 г. 

Средновековнатa медицина

 Фактът , че хората през Средновековието не са имали визия какво са бактериите и по какъв начин те се популяризират, е индикативен, когато става въпрос за медицината в този исторически интервал. Въпреки това някои тогавашни практики били изненадващо ефикасни. Пример за това е слагането на мед върху рани (освен че е леплив и оказва помощ за зарастването на раните, той има и антибактериални свойства). Други пък третирали пострадванията с мъхове, без да осъзнават, че в някои от тях има пеницилин. 

 Подобни положителни образци за медицински практики през Средновековието обаче са редки изключения. До нас са достигнали редица „ предписания “, които от днешна позиция са повече от неуместни. Една от тях е за лекарство за подагра. Какви са съставките? Билки, костен мозък, червеи и…сварено куче. Друго лекуване за това заболяване включвало мазането с мас от жаби и еленска кожа. Тъй като медицината вървяла ръка за ръка със суеверията през Средните епохи, сходни „ предписания “ били доста известни.  

 Познанията на лекарите по това време в огромна степен били учредени на една доктрина, основана в Древна Гърция. Според нея здравето зависи от салдото на четири течности, които се съдържат в човешкото тяло – кръв, лимфа, черна и жълта жлъчка. По тази причина едно от най-често срещаните лекувания било така наречен кръвопускане. Според средновековните лекари, с източването на дребни количества кръв може да бъде възобновен балансът на течностите в тялото. За задачата постоянно били употребявани пиявици, които се прикрепвали върху частите от тялото на пациента, наранени от някакво заболяване. 

Къпането и неговите лечебни свойства

 Една от главните аргументи, заради които хората през Средновековието се стремели да бъдат чисти, е известната по това време доктрина за миазмата. Според нея болестите се пренасяли с неприятната миризма. „ Това, че хората се стремели да бъдат чисти обаче изобщо не означавало, че успявали да реализират тази своя цел – изключително по днешните стандарти “, отбелязва историкът Вирджиния Смит. Тя отбелязва, че къпането било доста сложна задача. „ Ако отидете в социална баня, ще би трябвало да споделяте водата, която употребявате, с други хора. Ако пък сте задоволително състоятелен, с цел да можете да си позволите лична вана, ще би трябвало да почакате много, до момента в който водата, нужна за напълването ѝ, се стопли “, акцентира Смит. 

 Къпането безспорно е заемало значимо място в живота на средновековния човек. То е било нещо като самобитен празник, добавя Смит. Тя дава за образец картини на немски художници от 15 век, на които са изобразени огромни опашки от хора, чакащи своя ред да влязат в градската баня. „ На други изображения се виждат цели фамилии, хранещи се голи в огромни вани, а до тях, на необятни кревати, са легнали други хора. Това образно демонстрира какъв брой значими са били тези събития през Средновековието – нещо, което евентуално наподобява изцяло неразбираемо от позиция на актуалния човек “, отбелязва още Смит. 

Прането на облекла

 Дрехите през Средновековието били доста скъпи и даже благородниците правели всичко допустимо, с цел да ги носят колкото се може по-дълго време, без да ги сменят. За да предпазят своите одежди, хората рядко се престрашавали да ги перат, защото това ги захабявало. В множеството случаи облеклата просто били проветрявани или поставяни покрай ароматни билки или изсушени листа от рози. Има и още една значима детайлност – през днешния ден сме привикнали прането ни да мирише прелестно и свежо, само че обстановката през Средните епохи била друга. Причината е, че постоянно за перилен препарат била използвана…урина (тъй като е богата на амоняк, тя може да отстранява всевъзможни петна, а също така прогонва молците). За благополучие, в множеството случаи били вземани всички нужни ограничения, с цел да не се смесва питейната вода с тази, употребена при пране. 

Инфо: www.vesti.bg